„БЕЗНАДЕЖНОСТЬ”
Евгений Абрамович Боратынский/ Баратынский (1800-1844 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Мерак за щастие от боговете плод е;
аз от небето и земята го желах,
след призрак към простор примамващ извървях
до половината живота,
но вече за съдба капризна съм невеж:
щастлив от отдиха, край щастие останал,
на попрището от невзрачния рубеж
към минувачите се кланям.
Ударения
БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Мера́к за шта́стие от богове́те пло́д е;
аз от небе́то и земя́та го жела́х,
след при́зрак към просто́р прима́мвашт извървя́х
до полови́ната живо́та,
но ве́че за съдба́ капри́зна съм неве́ж:
штастли́в от о́тдиха, край шта́стие оста́нал,
на по́приштето от невзра́чния рубе́ж
към минува́чите се кла́ням.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Баратынский
БЕЗНАДЕЖНОСТЬ
Желанье счастия в меня вдохнули боги;
Я требовал его от неба и земли
И вслед за призраком, манящим издали,
Жизнь перешел до полдороги,
Но прихотям судьбы я боле не служу:
Счастливый отдыхом, на счастие похожим,
Отныне с рубежа на поприще гляжу –
И скромно кланяюсь прохожим.
1823 г.
Евгений Баратынский
БЕЗНАДІЙНІСТЬ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Бажання щастя те вдихнули в мене боги;
Я вимагав його від неба і землі
І за примарою, що вабила з далі,
Вже перейшов життя до півдороги,
Але вже примхам долі не молюсь:
Щасливий вихідним, на щастя схожим,
Тепер з кордону вже на терени дивлюсь –
Вклоняюся ввічливо перехожим.
Евгений Баратынский
БЕЗНАДІЯ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Блаженства щастя я бажав, шукавши бога;
Любові вимагав у неба і землі,
Вслід за примарою, що йшла оподалік,
Життя пробіг за півдороги.
Та вибрикам судьби я більше не служу:
Щасливий спо'коєм, на щастя що так схожий,
На поприще тепер дивлюся з рубежу –
І скромно кланяюсь прохожим.
---------------
Руският поет, писател и преводач Евгени Баратински (Евгений Абрамович Боратынский) е роден на 19 февруари/2 март 1800 г. в с. Мара, Тамбовска губерния. Учи в Пажевския военен корпус, от 1820 г. служи като офицер в различни полкове, през 1830 г. получава чин губернски секретар. Публикува стихове и разкази в издания и алманаси като „Московский Телеграф”, „Северные Цветы”, „Европеец”, „Новоселье” и др. Един от най-значимите руски поети от първата половина на ХІХ в., той е автор на елегиите „Финляндия” (1820 г.), „Разуверение”, „Признание” и „Две доли”, на поемите „Эда” (1826 г.), „Бал” (1828 г.) и „Наложница” (1831 г.), на поетичните сборници „Стихотворения” (1827 г.), „Стихотворения Евгения Баратынского” (в два тома, 1835 г.), „Сумерки” (1842 г.) и др. Умира на 29 юни/11 юли 1844 г. в Неапол, погребан е в Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург. Първите издания с цялостното му творчество излизат през 1869, 1883 и 1884 г.